Menu Content/Inhalt
Начало За селото

Карта на Тополи

Карта на Тополи

Днес

Информация за с.Тополи Печат

Разположение на с.Тополи: Най-ниската част от Варненската долина е заета от Варненското езеро. Южният му бряг грез полегати склонове достига до Авренското плато. Северният му бряг е много по-широк и по-нисък, като образуваедна малко издължена равнина. Село Тополи е разположено в средата на Варненската долина. Ако се тръгне на изток от селото, след километър-два се достига Западната индустриална зона на град Варна. В северна посока се намира летището. В западна посока е "Клисе баир" /Църквище/ с много промишлени предприятия, а на юг - железопътната линия Варна-София.

В землището на Тополи, почти на всяка крачка се срещат следи от най-стари времена: част от некропола, тракийска гробница,  електронови монети, римска милярна колона с надписи и много други. Източник: "Млад стопанин къща заправил" - бележки за миналото на с.Тополи, автор: Т.Трифонова

Селото е разделено на две части - стара и нова. В новата част е дошло население от село Аспарухово, изселено заради строежа на язовир "Цонево". В старата част са местните селяни, които са кореняци.Тополи - симовли
Двете части на селото са разделени от дере, в което растат огромните тополи, дали името му. От двете чешми разположени в дерето винаги тече питейна вода. Селото, разположено на на около 3 км от гр. Варна и на около 10 км от морския бряг, е оградено от обработваеми и необработваеми площи. Климатът е умереноконтинентален с преобладаващо влияние на Черно море. Валежите като количество не са много, а снежната покривка се задържа за кратко до един месец.

Флората и фауната на село Тополи пряко показва степния характер на географската ширина. Естествената растителност е тревиста, а горите са ниски акациеви, най-често дори храстовидни. Гори от този тип са запазени от части на хълма "Клисе баир" и около Горското стопанство. По-големите дървесни видове, като тополи , се срещат по поречието на малката рекичка, пресичаща селото. Фауната е представена предимно от дребни гризачи и влечуги, а и от някои по-големи птици и бозайници - полска мишка, обикновен смок, див заек, лисица, таралеж, сокол, врана, пъдпъдък, яребица, фазан и някои порови представители. За съжаление вече напълно изчезнали от тукашната околност са сърните и чакалите. Около средноголямото блато "Кайнака" се срещат и индивиди като дива патица, блатна кокошка, водна змия, привлечени от множеството жаби и риби като червеноперка, таранка, шаран, обикновена бодливка и др. Опазването на околната среда е сред проблемите на днешното съвремие. Запазването на природата около село Тополи трябва да стане приоритет на всеки жител на селището, за да се избегне онова, което се случи със сърните и чакалите.

Старото име на село Тополи е Инджекьой. Селото е основано през XIX в. от изселници от Беломорска и Одринска Тракия, които са прогонени от родните си места от турските власти. Но данни за наличието на селище на територията на днешно Тополи имаме още от времето на древните траки. На хълма Клисе баир, при изкопни работи са открити множество керамични съдове и предмети от бита. Нещо повече открити са предмети с гръцки произход, което говори за търговски и социални контакти с гръцките колонисти. На землището на днешния Екарисаж е открита тракийска могила-гробница. По време на Първата българска държава група прабългари се установяват край неголямото езеро "Кайнака" поради наличието на прясна вода. Днес при разкопаване на околните лозя лесно се намират фрагменти на съдове от бита на прабългарина. Керамиката от прабългарски тип е рядка и затова старото селище представлява интерес за историците. Сведенията за селището от времето на Втората българска държава са твърде оскъдни, което предполага, че землището е било изоставено. През 1828 г., по време на Кримската война, Варна и районът около нея попадат под руска власт за две години. През същата година е направена карта на района, където за пръв път се споменава името Инджекьой. Селото е описано като дълго и изтеглено по ос, състоящо се от 30 къщи и няколко чифлика. Изселници от Тракия идват на вълни през ХІХ в. и се заселват в територията на т.нар Старо село, а през 70-те години на ХХ в. идват преселниците от с. Аспарухово.

Най-старите сгради в село Тополи са няколко къщи от началото на ХІХв. На територията на Тополи няма къщи от типичния възрожденски тип, като тези в Копривщица, Котел и др. Само някои отделни сгради наподобяват възрожденските. Стара сграда е черквата, разположена в центъра на Тополи. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна църква. Градена е в края на ХІХв. По настоящем се изгражда втори храм в началото на селото, който е руски православен и е наречен "Св. Екатерина Петербургска". Църквата е кръстокуполна и е построена в гръцки православен стил. Има купол с барабан, притежаващ малки аркирани прозорчета. И двете църкви са на територията на Старото село, където се намират и по-старите къщи. Някои от тях, строени в началото на ХХв. притежават елементи, характерни за градската архитектура. Примери за това са меандрите, фризовете, характерните первази и др. Когато идват преселниците от село Аспарухово, къщите, които те изграждат са еднотипни, двуетажни, притежаващи различна украса отвън като фризовете напр. Най-новите сгради се строят около бензиностанция "Торнадо". Пример за светска архитектура можем да открием в читалището "Св.св. Кирил и Методий. Читалището в село Тополи е открито през 1927 година. Тази внушителна постройка се състои от два етажа. На първия етаж са разположени главната сцена със салона и още пет по-малки стаи. На втория етаж се помещава библиотеката и музейната сбирка. В двора на читалището има открита сцена, където през лятото се изнасят концерти.

Обществени институции
Читалище, където пее хорът на село Тополи, славещ се като един от най-добрите в околността. В читалището "Св.св. Кирил и Методий" се намира местната библиотека, както и етнографска музейна сбирка, представяща уникалната смесица между два различни български етнографски елемента- Тракийският и Ченгенският. За момента има план за създаването на още една постоянна музейна експозиция, представяща местната Античност и Средновековие. Тук е моментът да се подчертае, че всички предмети в музейната са сбирка са дарени от жители на с. Тополи. Фолклорната група на село Тополи е създадена първоначално от ченгенските преселници през 80-те г. на ХХв. По-късно към нея се присединява и новосъздадената тракийска певческа група. Обединявайки се те създават Групата за автентичен фолклор при читалище "Св.св. Кирил и Методий" Тополи. Тази група, съставена от около петдесетина самодейци и с ръководител Величка Иванова, жъне множество успехи на сцените, не само в България, а и по-света. Групата има награди от Фолклорни фестивали във Франция, Грузия, Молдова, Македония и др. На наша земя са спечелвани многократно златните награди от фестивала "Листопад на спомените", "Пирин пее", златен плакет от "Рожен 2000", златни награди от съборите в "Копривщица" и много др. Фолклорният състав представя автентични обичаи от българския бит през Възраждането като "Сватба", "Гергьовден", "Еньовден", "Лазаровден", "Коледуване". Към репертоара се включват и множество изключителни песни, носещи силно изразен драматизъм и подчертано светоусещане към българския дух и традиция.

 Културни и природни забележителности
Може би най-голямата забележителност на селото са чешмите и огромните тополи, но не и единствените. В село Тополи се намира стара църква, а в момента се изгражда втори храм "Св. Екатерина Петербургска". В парка на с. Тополи се намира и малък параклис, изграден върху минерален извор, за който се говори, че има целебни свойства.

Редовни събития
- тържествено честване на Трифон Зарезан;
- традиционен панаир на 24 май;
- Фолклорен събор "Тополи пее и се смее" - последната неделя на август

Личности
Захари Стоянов е бил пастир в това село, което по това време се е наричало Инджекьой. Стоянов живее тук от 1866 до 1868 година, след което се премества в село Подвис, Бургаска област.
Стоян Буйнов е революционер от село Инджекьой/Тополи/. Запазена е значителна част от личната кореспонденция между Буйнов и Георги Раковски, където се описва подготовка за въоръжена борба срещу турския поробител. Буйнов умира в Тополи през 1908 г.

Селото е свързано с Варна посредством линии 18, 18А, 118А, 18/40, 18а/40.

Информацията е от сайта на Уикипедия 

 

 
< Предишна   Следваща >